Доброволческата служба на Джована продължава! Вижте какво още ни разказа тя.
"А ето ги и тях: децата с увреждания в центъра към Каритас- Благовещение, усмивката на Вяра, управителя, и колегите, всички това. Ако имах някакви съмнения относно невербалната комуникация, то те напълно изчезнаха. Винаги съм се изумявала от възможността да общувам с много от тях: "Как ме разбират, знаейки само три думи на български? И как мога да разбера техните нужди, ако освен езиковата бариера, съществува предполагаемата бариера между нормално и различно. Няма нищо по-изумително, нищо по-нормално, израженията им ще бъдат в съзнанието ми и в работата по бъдещите ми проекти.
Не е лесно, трябва да признаем това. Често дните са трудни, седмиците дълги, резултатите не са много очевидни. Това са дейности, неподходящи за хора със затворен ум и бедна емоционална интелигентност. Тези дейности не са подходящи за тези, които се страхуват от другите като "други", за тези, които се мислят за недосегаеми. Всяко действие, всеки поглед на тези деца може да ви накара дълбоко да се замислите, да разбие всички рамки и схеми за "нормализиране". Благодарение на тях започвате да отразявате повече какво се очаква от вас, от причините да реагирате по "адекватен" начин, от вашата воля да го направите, от вашите реални нужди и от това, което изисква от вас "системата". Защо трябва да потискам любопитството и енергията на детето в себе си? Защо не трябва да нося със себе си своите нужди и истински емоции като децата с увреждания, които въпреки всичко, не правят нищо друго, освен да чувстват истински човешки емоции? И защо не трябва да имам това любопитство и културно желание, копнеж за промяна и надежда, до края, като жените от центъра на възрастните хора?"
